2013-01-17
Мариян Петков: До средата на годината е реалистично да заработи електронната среда за налагане на запор на банкови сметки
17 януари 2013 | 15:11 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
Мариян Петков, частен съдебен изпълнител, в интервю за Агенция „Фокус” по повод въвеждането на електронното запориране на банковите сметки на длъжниците.
Фокус: Г-н Петков, какво ще представлява електронното запориране на доходите на длъжниците?
Мариян Петков: Става въпрос за налагане на запор на банкови сметки по електронен път, а не запор по принцип. Запорът на банкови сметки е един от най-често използваните изпълнителни способи в принудителното изпълнение и е от интерес на всички страни в този процес – както на съдебния изпълнител, така и на банките, като трето задължено лице и на кредиторите и длъжниците по изпълнителните дела, тази процедура да се улесни, ускори и съответно да поевтинее. В България последните години има около тридесет действащи банкови институции и изпращането до всяка от тях на запорно съобщение на хартиен носител оскъпява процедурата и е много трудоемко както за съдебния изпълнител, така и за банките. В момента, за да се наложи запор на банковите сметки на едно лице във всички действащи у нас банки трябва да се заплати такса, която надхвърля 500 лв. с ДДС. Очакваме след като заработи електронната среда за налагане на запори на банкови сметки тази услуга да поевтинее десетки пъти. Именно тази електронна среда представлява електронното запориране на банкови сметки, тя е изготвена технически и очаквам до няколко месеца да заработи.
Фокус: Кога ще стане факт електронното запориране?
Мариян Петков: Системата технически е изготвена, предстои по-сериозното ѝ тестване, както и обезпечаване на целия процес нормативно. Според разпоредбите на ГПК, за да заработи тази електронна среда следва да бъде издадена съвместна наредба от Управителя на БНБ и министъра на правосъдието. За целта министърът на правосъдието създаде работна група, включваща представители на заинтересованите страни – частните съдебни изпълнители, държавни съдебни изпълнители, банките, експерти от Министерство на правосъдието и БНБ и др. - която да предложи проект за Наредба. Нашата надежда е, че това ще стане през следващите три-четири месеца и до средата на годината е реалистично да очакваме електронната среда за налагане на запор на банкови сметки да заработи.
Фокус: Процедурата със запориране на доходите изцяло в електронен формат ли ще премине или ще се запазят и някои досегашни практики?
Мариян Петков: Само запорът на банкови сметки в електронна форма е уреден с последните промени в Гражданския процесуален кодекс. Запорът на други вземания ще си остане в досегашния формат, чрез изпращане на писмено запорно съобщение до третото задължено лице. Това е така, тъй като единствено при запора на банкови сметки, поради големия брой банки и големия брой изпълнителни дела, системата на принудителното изпълнение се натоварва твърде много, както и самите банки изпитват затруднения в обработването на огромния брой запорни съобщения в писмен вид. С електронните запори ще се освободи голям ресурс и при съдебните изпълнители и в банките. Същевременно електронното запориране на банкови сметки ще е гаранция, че запорите се налагат коректно и навреме от третите задължени лица - банките.
Фокус: Какви са сроковете за изплащане на дължимите суми преди да се наложи запор?
Мариян Петков: Срокът за доброволно изпълнение по ГПК е 14-дневен, но запор на банкова сметка може да се наложи и в този срок с обезпечителна функция. Нормално е кредиторът да го иска и законът да го предвижда, тъй като започналото принудително изпълнение подтиква длъжниците да укриват доходи и имущество и затова обезпечителните действия са допустими и в срока за доброволно изпълнение.
Фокус: След като бъде вдигнат запорът, длъжникът остава ли в някакви списъци и до какво води това?
Мариян Петков: В момента Камарата на частните съдебни изпълнители води Регистър на длъжниците по изпълнителни дела образувани при частни съдебни изпълнители, но това няма пряка връзка с налагането на запор на банкова сметка по електронен път. Няма специален регистър за запорираните банкови сметки. Длъжникът остава в Регистъра на длъжницте докато изпълнителното дело е висящо – до погасяване на дълга – след неговото прекратяване, името на длъжника повече не излиза в този регистър.
Фокус: Веднага след погасяване на задълженията ли се вдига запорът?
Мариян Петков: Да, по закон съдебният изпълнител е длъжен незабавно да вдигне всички наложени запори и възбрани, като под незабавно се разбира в разумен срок според спецификата на действието. При бъдещото действие на електронната среда за налагане на запори на банкови сметки и вдигането на запорите ще става чрез нея и ще отнема натискането на едно копче на компютъра от офиса на съдебния изпълнител.
Фокус: Трябва ли длъжниците да подават молби за вдигане на запора или да представят документи за погасените суми, или това се отчита автоматично от електронната система?
Мариян Петков: По принцип при погасяване на дълга всички обезпечения, включително запорите на банкови сметки се вдигат служебно, но в хода на принудителното изпълнение може да има случаи, в които длъжникът има право да поиска вдигане на запора (при споразумение с кредитора или други причини ) и за целта той може да пусне изрична молба за това до съдебния изпълнител. Ако основанията за вдигане на запора са налице, това ще бъде сторено от съдебния изпълнител.
Фокус: Каква точно е ролята на частния съдебен изпълнител?
Мариян Петков: Частните съдебни изпълнители са независими професионалисти, на които държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притежания, а в някои случаи и на публични такива. На по-прост език казано частните съдебни изпълнители изпълняват съдебните решения, когато не е последвало доброволно изпълнение от страна на длъжника. В огромната част от случаите става въпрос за парични задължения – било по договори, било за издръжка, за неплатена заплата или друго обезщетение, за непозволено увреждане и т.н. - в по-малка степен случаите имат непаричен характер – предаване на движима вещ или недвижим имот, предаване на дете, изпълнение на заместими или незаместими действия и други. В настоящата икономическа ситуация в България и по света ролята на съдебните изпълнители е много голяма. Ние участваме в регулирането на обществените отношения основно в сферата на бизнеса и от нашата работа може да се съди индиректно за размера на кризата и за тенденциите в икономиката. За момента имаме траен ръст на броя на образуваните дела пред частни съдебни изпълнители – от порядъка на 25-30 процента всяка година и от там и увеличение на размера на търсените и събрани вземания. За последните шест години, откакто съществуват частните съдебни изпълнители в България, при нас са образувани над 800 000 изпълнителни дела. Сумите, които успяваме да съберем и възстановим на кредиторите всяка година, се увеличават като за изминалата година ще надхвърлят един милиард лева.
Фокус: Кога едно дело се поема от частен съдебен изпълнител?
Мариян Петков: Всеки кредитор, който има издаден в негова полза изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение, е свободен да избере при кой частен съдебен изпълнител да образува своето изпълнително дело. Това той прави с нарочна писмена молба, към която прилага подлежащия на изпълнение акт. От момента на появата на нашата професия все повече граждани и юридически лица използват нашите услуги, като смея да кажа, че отдавна не се конкурираме с държавните съдебни изпълнители, които имат същите функции и правомощия като нас. Частното съдебно изпълнение доказа, че е многократно по-ефективно и реформата в сферата на принудителното изпълнение си заслужаваше.
Фокус: Какви дела се водят от частните съдебни изпълнители?
Мариян Петков: Всякакъв вид дела. Най-разпространените са делата за частни парични вземания между фирми, между граждани и между фирми и граждани. Статистиката сочи, че най-много на брой са делата между търговци или с взискатели търговци, следвани от делата на банките срещу граждани и фирми и накрая делата с взискатели – граждани. ЧСИ могат да събират и публични вземания на държавата и общините, стига това да им бъде възложено от компетентните органи по предвидения в закона ред. Все още това не е масова тенденция, но все повече общини се обръщат към нас за събиране не местни данъци и такси и се надяваме тази тенденция да се запази и засили. ЧСИ работят и по дела за предаване на вещи – най-често лизинговани стоки, машини и съоръжения или заложени по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) вещи. Друг тип дела са тези за предаване владението на недвижим имот – тъй наречения въвод – в резултат на спечелено от кредитора дело за собственост или за възстановяване владението върху имот, а също така и след успешно проведена публична продан се стига до въвод във владение. На ЧСИ се възлагат и дела за предаване на дете или осъществяване на режим на лични отношения с някой от родителите. Тези дела са основно вследствие на дело за развод и са много трудни от емоционална и човешка гледна точка, но са възложени от закона на нас и ние ги изпълняваме с нужната грижа за интересите на детето.
Зорница ПОЛЕГАНОВА